Aug 16, 2013, 8:39 PM

Жената на 33 

  Poetry » Love
2691 1 6

 

 

Тя няма в косите си слънце на кичури.

Но пръска във мрака искри. - 

Когато на пръсти съня ни пресича - 

жената на трийсет и три.

 

Дъждът по чадъри и покриви дращи.

В кафето ни есен горчи.

Но пием на ледени глътки изящност

от нейните жарки очи.

 

И седем посоки, и три пълнолуния - 

стрелките обратно въртят.

А тя - с рамене и пети нецелунати - 

и поглед не хвърля назад.

 

И няма нощта силует по-различен.

Но вижте как мракът гори! - 

Когато на пръсти дъха ни  пресича -

жената на трийсет и три.

 

2012

 

© Емил Хаджидиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??