5 янв. 2014 г., 21:04  

Жената на четирийсет

1.3K 0 18

Жената на четирийсет се ражда
наново - от утробата на нови светове.
Надраснала детинското, тя дважди
е по-чаровно и усмихнато дете.

Жената на четирийсет е многолика,
ту с посивяло от умората лице,
ту пламнала от щастие; и никой
не може тайните ù помисли да разбере.

Жената на четирийсет отдавна
пресита е на обич и не плаща дан
на болката. Дори когато скрито или явно
поплаква от предателство или от свян.

Жената на четирийсет е дръзка
и носи си под мищците хомота.
Сърцето ù е щедро и разпръсква
това, което даром ù е дал живота.

Жената на четирийсет не скача
на дама по паважа, нито на въже.
На непрестореното щастие обаче
цената знае. И на скръбното сърце.

Жената на четирийсет е чувство,
облечено във много скъпи имена.
По образа ù са щриховали изкусно
десетки спомени бразда подир бразда.

Жената на четирийсет все още
на кукли радва се – на своите деца.
Умът ù денем, сънищата нощем
изпълват. Грижата са ù и гордостта.

Плесници и награди от съдбата
научили са я душата да изглажда,
да люби или другарува с' самотата.
Жената на четирийсет се ражда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • дам. хубаво е тук. върна ме в хубави, щастливи дни. благодаря сърдечно. топлиш!!!
  • Сър, драго ми е да те видя отново! Жив и здрав!
  • ЧНГ и за Много Години - на Теб и на Всички перодържачи...!!!!

    Таня, има една песен, изпята навремето от Стефан Данаилов, за мъжете: - "На четиридесет години, прегръщах ветрове..." и т.н.

    Честно, твоето стихо за жената на 40 г. - е нежно, ароматно и има скрита магия на опиянение в него!
    На мен ми звучи като песен.......
  • Стив, ражда се и още как! Е, ако ти е по-приемливо, чети го "преражда"
  • Че се ражда - не бих казал.
    Виж, че узрява - по може.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....