Жената на четирийсет
Жената на четирийсет се ражда
наново - от утробата на нови светове.
Надраснала детинското, тя дважди
е по-чаровно и усмихнато дете.
Жената на четирийсет е многолика,
ту с посивяло от умората лице,
ту пламнала от щастие; и никой
не може тайните ù помисли да разбере.
Жената на четирийсет отдавна
пресита е на обич и не плаща дан
на болката. Дори когато скрито или явно
поплаква от предателство или от свян.
Жената на четирийсет е дръзка
и носи си под мищците хомота.
Сърцето ù е щедро и разпръсква
това, което даром ù е дал живота.
Жената на четирийсет не скача
на дама по паважа, нито на въже.
На непрестореното щастие обаче
цената знае. И на скръбното сърце.
Жената на четирийсет е чувство,
облечено във много скъпи имена.
По образа ù са щриховали изкусно
десетки спомени бразда подир бразда.
Жената на четирийсет все още
на кукли радва се – на своите деца.
Умът ù денем, сънищата нощем
изпълват. Грижата са ù и гордостта.
Плесници и награди от съдбата
научили са я душата да изглажда,
да люби или другарува с' самотата.
Жената на четирийсет се ражда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
