25 авг. 2004 г., 05:40

Жената на Гробаря

2.8K 0 9

Когато си до мене, съм желана.
Усещам го по тръпката,
пълзяща
от изпотените ти длани
към моята ръка.
Изящна е
оформилата се сълза,
която
изгубих като мъничко мънисто...
Търкулна се във скута ми,
проля се
във тъмнината. Нищо, нищо...
За менe си мечтаният
любим.
За тебе съм жената на Гробаря,
погребал в талашитен, евтин
скрин
мелодията на една китара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Симова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Заплени ме това стихотворение. Осичке, наистина си много талантлива, не обръщай внимание на оценките, някой просто го е яд, че се справяш блестящо и за това ти е дал ниска оценка, а не защото не е добро произведението Харесва ми стила ти и всичко написано от теб. Само успехи ти желая за напред и очаквам още твои прозиведения с нетърпение А и получаваш една голяма шестица
  • Ако всеки е трепнал като мен, когато е прочел този стих, значи задачата е изпълнена - стихотворението е наистина въздействащо и някак си...истинско! Не гледай оценките - не те са важни
  • много ми харесват последните редове.
  • Само който не разбира не би оценил това стихотворение! От мене 6.
  • Страхотно! Още никой не го е казал Ама си е истина

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...