Aug 25, 2004, 5:40 AM

Жената на Гробаря

Poetry

2.8K 0 9

Когато си до мене, съм желана.
Усещам го по тръпката,
пълзяща
от изпотените ти длани
към моята ръка.
Изящна е
оформилата се сълза,
която
изгубих като мъничко мънисто...
Търкулна се във скута ми,
проля се
във тъмнината. Нищо, нищо...
За менe си мечтаният
любим.
За тебе съм жената на Гробаря,
погребал в талашитен, евтин
скрин
мелодията на една китара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BloodyKisses (Луна Пълнолунова)

Заплени ме това стихотворение. Осичке, наистина си много талантлива, не обръщай внимание на оценките, някой просто го е яд, че се справяш блестящо и за това ти е дал ниска оценка, а не защото не е добро произведението Харесва ми стила ти и всичко написано от теб. Само успехи ти желая за напред и очаквам още твои прозиведения с нетърпение А и получаваш една голяма шестица

2007-10-08T17:26:27+03:00
WierdTheory (Александър Христов)

Ако всеки е трепнал като мен, когато е прочел този стих, значи задачата е изпълнена - стихотворението е наистина въздействащо и някак си...истинско! Не гледай оценките - не те са важни

2007-02-07T15:30:49+02:00
Grimoir (Фредерик)

много ми харесват последните редове.

2005-10-22T01:50:52+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Само който не разбира не би оценил това стихотворение! От мене 6.

2005-10-19T17:27:21+03:00
Lanfear (Емма)

Страхотно! Още никой не го е казал Ама си е истина

2005-10-05T21:27:58+03:00