25.08.2004 г., 5:40 ч.

Жената на Гробаря 

  Поезия
2520 0 9

Когато си до мене, съм желана.
Усещам го по тръпката,
пълзяща
от изпотените ти длани
към моята ръка.
Изящна е
оформилата се сълза,
която
изгубих като мъничко мънисто...
Търкулна се във скута ми,
проля се
във тъмнината. Нищо, нищо...
За менe си мечтаният
любим.
За тебе съм жената на Гробаря,
погребал в талашитен, евтин
скрин
мелодията на една китара.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Заплени ме това стихотворение. Осичке, наистина си много талантлива, не обръщай внимание на оценките, някой просто го е яд, че се справяш блестящо и за това ти е дал ниска оценка, а не защото не е добро произведението Харесва ми стила ти и всичко написано от теб. Само успехи ти желая за напред и очаквам още твои прозиведения с нетърпение А и получаваш една голяма шестица
  • Ако всеки е трепнал като мен, когато е прочел този стих, значи задачата е изпълнена - стихотворението е наистина въздействащо и някак си...истинско! Не гледай оценките - не те са важни
  • много ми харесват последните редове.
  • Само който не разбира не би оценил това стихотворение! От мене 6.
  • Страхотно! Още никой не го е казал Ама си е истина
  • Харесва ми-много даже
  • Моля да бъда извинена за спонтанните си реакции.
    Ще публикувам тук. Никой не може да ме откаже да го правя. Не ме е страх от ничия омраза.
  • Не, бе.. Не исках да привличам внимание, за да го прочете някой. Само се подразних, че някой си го е "изкарал" на стихчето.
    Ама карай... Дано оценката да не е породена от някакви други фактори, жалко ще е тогава. Когато се оценява поезия, е по-добре да се забрави кой е авторът.
  • Ало, оценителите!
    Не ме карайте да си мисля, че нищо не разбирате от поезия... Това е най-добро от всичките. Поне така казват истинските критици.
Предложения
: ??:??