25.08.2004 г., 5:40

Жената на Гробаря

2.8K 0 9

Когато си до мене, съм желана.
Усещам го по тръпката,
пълзяща
от изпотените ти длани
към моята ръка.
Изящна е
оформилата се сълза,
която
изгубих като мъничко мънисто...
Търкулна се във скута ми,
проля се
във тъмнината. Нищо, нищо...
За менe си мечтаният
любим.
За тебе съм жената на Гробаря,
погребал в талашитен, евтин
скрин
мелодията на една китара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заплени ме това стихотворение. Осичке, наистина си много талантлива, не обръщай внимание на оценките, някой просто го е яд, че се справяш блестящо и за това ти е дал ниска оценка, а не защото не е добро произведението Харесва ми стила ти и всичко написано от теб. Само успехи ти желая за напред и очаквам още твои прозиведения с нетърпение А и получаваш една голяма шестица
  • Ако всеки е трепнал като мен, когато е прочел този стих, значи задачата е изпълнена - стихотворението е наистина въздействащо и някак си...истинско! Не гледай оценките - не те са важни
  • много ми харесват последните редове.
  • Само който не разбира не би оценил това стихотворение! От мене 6.
  • Страхотно! Още никой не го е казал Ама си е истина

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...