До късно на терасата простира,
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза.
Лъчите му защипва с криви пръсти
и облаците на небето давят се
през погледа на миглите ѝ гъсти.
Жената на гробаря ляга късно.
Мъжът ѝ също късно се прибира
и всеки поотделно носи кръста,
на ежедневното умиране.