Plevel (Силвия Илиева)
158 13690
11.03.2019 г., 16:05 ч.  

Жената на гробаря 

  Поезия
3507 43 70

 

До късно на терасата простира,

окъсаните дрехи на съпруга си.

В джобовете понякога намира,

парче земя и блян за съществуване.

 

Косите си замята срещу залеза.

Лъчите му защипва с криви пръсти

и облаците на небето давят се

през погледа на миглите ѝ гъсти.

 

Жената на гробаря ляга късно.

Мъжът ѝ също късно се прибира

и всеки поотделно носи кръста,

на ежедневното умиране.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво и адмирации.
    Най-вече за последната строфа.
  • Много интересен поглед! Хареса ми! Нестандартно е!
  • Благодаря със закъснение, Танче и Мая. Радвам се, че ви е харесало.
  • Много истинско. Благодаря.
  • Земята между пръстите се сипе.
    Душата - горе при звездите.
    Но не това аз исках да напиша,
    а туй що от стиха ти обич диша...
  • Николай, благодаря!
  • От прочетените стихотворения мога да заключя, че добре успяваш да предадеш чувствата си с оригинални хрумки в класическа форма, макар и само в един ритъм и римуване. Свободния ти стих също е добър.
    Започнах да чета прозата. Океан!!!
  • Благодаря ти, Ками!
  • Великолепно!
  • Благодаря ти много, Жени. ♥️
  • този стих ми е любим и нотификациите отново ме доведоха тук... зашеметяващ е, Силви... толкова те обичат думите, мила моя...
    (аз имам "Жената на палача"...)
  • Благодаря Ви, Фусков и Петре!
  • Ех, Силве...
  • Животът е радост и тъга, всеки се надява повече да има радост. Силен финал.
  • Аз благодаря, Есенна! 🌺
  • Забележителен стих, поздравления, с малко думи е казано толкова много, благодаря Ви!
  • Благодаря Ви много, Вили и Георги.
    Вили, не е толкова страшно. Гробарят впрочем се казва Мохамед, по прякор Кемпес( от един аржентински футболист)- преди е играел футбол. Сега... гробар.
  • Браво!
  • Силве, мисля че вчера хвърлих бегъл поглед върху стиха, но ми се стори, че ще ми е тежко и страшно за четене, ала сега ми допадна много! Поздравление от сърце!
    Литатру
  • Благодаря ти много, Хари! Поздравче:
    https://youtu.be/x1JLyyA4pn0
  • Силве, прекрасно стихотворение! Навява ми асоциации с "Тримата мускетари",
    онази жената на Арамис ли беше окумуш?
    Прекрасно и въздействащо!
  • Благодаря Ви, Жени и Дияна, поздрави сърдечни.
  • Вярно е!,,Всеки поотделно носи кръста си,
    на ежедневното умиране"
    И до размисъл,какво оставяш след себе си!
  • знаеш ли колко го харесах този стих, Силви... в малко редове си казала много...
  • Благодаря Ви Иве и Иван!
    ЧНГ, живи и здрави и много обичани! Сърдечни поздрави.
  • Много ми хареса идеята и поетичното и представяне! Замисли ме! ЧНГ, Силвия!
  • Ех, идеята така ми хареса! Оценявам високо!
  • Благодаря ти много, Люси за отношението към стихотворението и творчеството ми. Сърдечни поздрави!
  • Хареса ми стиха, Силве. Напомни ми една стихосбирка на поетесата Конкуело Томас от Панама... "Нежелани въпроси", в която има стихове посветени на гробари, клоуни, проститутка, дебелина, джудже... хора онеправдани в живота. Понякога нещастни, а понякога щастливи по своему. Обичам необичайните погледи, хората като теб, които намират " табуизирани" образи. А между другото скоро в някои държави няма да има такива гробари... починалите ще бъдат в компост за наторяване или в бижута, както в САЩ има тази възможност...
  • Благодаря, Лазар, Бостан!
  • Браво Силве!
    Това е първото, на което попадам написано от теб. Случайно се зачетох, механично както обикновено. Сигурно щях да го подмина в общия поток, но явно умееш да работиш с ключови образни средства, които не позволяват да бъдеш подмината без внимание.
  • Страхотно!
  • Благодаря ти, Милко!
  • Имам спомен ,че съм чел нещо подобно за жената на палача,но не помня автора.
    Иначе това ти стихо е едно чудесно поетично "плевелче" ...пуска дълбоки корени!
  • Да, сходно чувство беше водещото. Благодаря ти много, Странник, и твоят коментар така ми подейства, искрено съжалявам. Така я видях. Светли празници!
    Благодарности Латинче, светли ще са, щом ме закриля толкова любов.
    Бъдете здрави, приятели!
  • "и всеки поотделно носи кръста,
    на ежедневното умиране."

    Пожелавам светли празници за теб и за семейството ти, Плевел!
  • Иржи, Марко, сърдечни благодарности, приятели! Уютна вечер!
  • Много силно ! Поздрави !
  • В този кратък,но перфектен стих,Силве,си казала толкова много неща....Тъжно ежедневие за жената,а за мъжа...просто работа,но както те,така и всички ние ,по един или друг начин,явно или незабележимо,болезнено или по-малко...носим кръста си или бавното умиране!....
  • Благодаря Ви, Наско и Петя!
  • Кратко, но изключително добро! Поздравления!
  • !!!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Силяна!
    Ангел, всеки твой прочит ме изненадва. Какво по-хубаво от това всеки да рисува, чрез собствения си светоглед. Благодаря ти за спирката.
  • Силвия!, това великолепно твое стихотворение е поредното доказателство, че Поезията е врата към красивия свят на Самодивите.
    Струва ми се, че нещо си забравила там и с всяко твое литературно произведение ни разказваш какво си видяла, когато се връщаш от търсенето му.

    Благодаря Ти за удоволствието!
  • Докосна ме ! Изключително добро...
  • Благодаря Ви приятели! Благодаря и за любими! Ангелче, Кети, Емо, Иван, Гавраил, Павлина! Искрено се радвам, че сте се спряли и сте оставили добра дума. За мен е чест. Благодарности!
    🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼
  • Замисли ме.
  • Умееш да докосваш най съкровените чувства в душите ни.
  • Другите преди мен са написали всичко. Запомнящ стих. С малко думи - много неща са казани. Рима, ритъм, концентрация на мисълта, краткост... Дарена си с дарба!
    Моите поздравления!
  • Браво, Силве!
  • С този стих буквално ме изтрещя в сърцето!
  • Толкова ме радвате, приятели! Благодаря Ви, Вале, Лия, Марги, Младен. Благодаря за любими.
    Стоеше това стихотворение от месец и се опасявах, дали не е прекалено мрачно, дали финала е достоен и все такива едни мои лутаници, сигурно Ви е познато . Както и да е, щастлива съм, че го освободих.
    Лия, много точно си го казала. Обичам анализите ти и се, извинявам, че не винаги мога да ти отвърна подобаващо, думите ти винаги са на място.
    Младен, благодаря... обичам хората. Не намирам отмъщението за хуманно. Нито вярвам, че природата иска това.
    Благодаря ти, Бяла орхидея .
    Благодарности, приятели! За мен е чест.
  • Браво и от мен!
  • Въздействащ, текст поднасяш, Силвия. Поздравление! Но ме накара да се замисля дали всъщност гробарите не са най-щастливите хора. Все пак решават една задача докрай и то завинаги. Хората са за щастие краен брой и тяхната /на гробарите/ дейност ни обнадеждава в наличието на нещо високо хуманно - освобождаването на природата от гнета на човешкия род. Макар и по части!
  • Влезе ми в душата!
  • Тъжно, но толкова въздействащо. Още повече, че наскоро имах възможността наистина да контактувам със семейство гробари.
    "Ежедневното умиране"...ето това е страшното. Както винаги си много въздействаща...от
    "парче земя и блян за съществуване.
    Косите си замята срещу залеза.
    Лъчите му защипва с криви пръсти..."
    нататък е тишина и вперен поглед в белия кръст...
  • Хубаво е, Силве.
  • Благодаря ти, Марианче!
  • Антоан, благодаря ти!
  • Благодаря ти, Наде!
  • Живот, побран в шепичка думи...
  • Вики, сърдечни поздрави и на теб и благодаря. Благодаря за любими 🍀.
    Стойчо, Георги, радвате ме много, от сърце благодаря!
    Приятели, желая на всички Ви, здраве, вдъхновени пролетни дни и много любов!
    🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼🌼
  • Хубаво, силно...
  • Харесва ми!
  • Силна и разтърсваща творба си написала, Силвия! Приеми моите сърдечни поздрави към теб!
  • Благодаря Ви, Доре и Мария, щастлива съм, че имам възможност да комуникирам с Вас.
    Мария, не мисля че си пропуснала нещо съществено , а аплодисментите малко ме смущават . Имам и някои съмнения относно техническите особености на поезията си . Още веднъж, Благодаря! За любими, също.
    Усмихната седмица!
  • Не знам дали съм прочела всичките ти стихове, но за мен тази Поезия е толкова затрогваща и майсторски поднесена, че слагам това ти произведение като корона на поетичното ти творчество!
    Приятели, нека аплодираме Силвия!!!
  • Силвия, чудесно си пресъздала образа на "ежедневното умиране." - на "живота" без любов, без споделяне! Поздравявам те! Да, навярно човек умира много, много пъти преди физически да се разпадне и тези смърти навярно са много по - истински от истинската смърт.
  • Янче много ме ласкаеш .
    Благодаря ти много, за мен е чест и ценя мнението ти.
  • Гениална си! Невероятно!
Предложения
: ??:??