11 авг. 2010 г., 13:01

Жената на поета

892 0 16

Тя среща утрото с надежда, че  ще я похвали
за първото кафе, а Той я гледа с поглед ироничен.
Подава му закуската, а Той цигара пали,
вторачен в изгрева, ще кажеш, че е някакво момиче...

След туй, залисана в приготвянето на децата,
не сеща как Той бърза, за да е свободен...
А вечерта Тя леко се измъква от леглото тясно
и дълго препрочита стиховете му любовни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величко Енев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Помислих си щом "Тя среща утрото с надежда, че ще я похвали
    за първото кафе, а Той я гледа с поглед ироничен." дали са нея любовните стихове...едва ли...колко жалко"След туй, залисана в приготвянето на децата,
    не сеща как Той бърза, за да е свободен..."
    Не бих искала, да съм жена на поет!
  • Имаш усета да се поставиш от другата страна и да погледнеш нещата през очите на човека до теб. Дано жената на поета е осъзнала, че това е диагноза Любов и се открие в стиховете му!
  • Жената "приготвя "децата,а не се занимава с внуци...Не коментирам нататък...А и кой е казал ,че лирическият герой е поетът?Много често не е...
  • Благодаря ви!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....