Жената на поета
Тя среща утрото с надежда, че ще я похвали
за първото кафе, а Той я гледа с поглед ироничен.
Подава му закуската, а Той цигара пали,
вторачен в изгрева, ще кажеш, че е някакво момиче...
След туй, залисана в приготвянето на децата,
не сеща как Той бърза, за да е свободен...
А вечерта Тя леко се измъква от леглото тясно
и дълго препрочита стиховете му любовни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Величко Енев Всички права запазени
