Жената - Птица
Кръстосва по бетонни булеварди
и спира край бездънните витрини.
Проблясват във очите ù Плеяди,
напиращи да литнат от години.
И често си мечтае да отвие
наметката от кукувича прежда -
Крилата си от погледите крие
под сива и опърпана одежда.
Отдавна е забравила какво е
гнездо, в което пилета те чакат.
Гнездо, което да нарича свое
и във което е уютен мракът.
Със вятъра рисува по небето
от облаци и дъждове картини.
Препъва се по сивите павета,
но рие със очи небето синьо.
Тя ходи, не лети. Все търси нещо,
в очите на минаващите взряна.
А те, смутени, бегло я поглеждат
и отминават, сякаш там я няма.
Във парка всяка сутрин се усмихва
на някой лъч, промушил се в мъглата
А птиците – сестриците – притихват,
в очакване да махне със крилата си.
За нея казват, била полудяла
в една самотна, мълчалива пролет.
Жената със криле в наивно бяло,
отвързала душата си във полет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены
