17 мая 2017 г., 19:56

Жената с аления шал

2K 3 11

 

Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...

 

Тя думите ориса с обич,
по буквите блести кристал.
Ясната му светлина посочи
полета на гълъб бял...

 

Тя танцува дръзко нощем
над огън, жаден да я изгори.
Не се страхува... не, все още –
в нея порив за живот гори...

 

Изгуби ли я вече, хубавецо? –
посланието нейно не разбрал...
В това последно интермецо
се скри жената с аления шал.

 

16.5.2017 г.
Бадемов Цвят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...