May 17, 2017, 7:56 PM

Жената с аления шал

  Poetry
2K 3 11

 

Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...

 

Тя думите ориса с обич,
по буквите блести кристал.
Ясната му светлина посочи
полета на гълъб бял...

 

Тя танцува дръзко нощем
над огън, жаден да я изгори.
Не се страхува... не, все още –
в нея порив за живот гори...

 

Изгуби ли я вече, хубавецо? –
посланието нейно не разбрал...
В това последно интермецо
се скри жената с аления шал.

 

16.5.2017 г.
Бадемов Цвят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...