7 нояб. 2017 г., 12:02

Жената стихия 

  Поэзия » Другая
670 0 10
Ти ми на мене очите събираш
и ми запалваш в душата пожар.
Ти и със поглед сърцето раздираш
и ми подхвърляш снагата на жар.
Даже пред тебе покорно немея –
губя разсъдъка моя във миг.
Всъщност някак открито не смея
думи да свържа на роден език.
Ти ми тушираш и мъжката смелост.
Силно ма правиш дори разноглед.
Ти обезсмисляш мъжката зрелост
и ме превръщаш в един слънчоглед. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??