koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
7.11.2017 г., 12:02 ч.

Жената стихия 

  Поезия » Друга
632 0 10

Ти ми на мене очите събираш

и ми запалваш в душата пожар.

Ти и със поглед сърцето раздираш

и ми подхвърляш снагата на жар.

 

Даже пред тебе покорно немея –

губя разсъдъка моя във миг.

Всъщност някак открито не смея

думи да свържа на роден език.

 

Ти ми тушираш и мъжката смелост.

Силно ма правиш дори разноглед.

Ти обезсмисляш мъжката зрелост

и ме превръщаш в един слънчоглед.

 

Ти и дори ме тормозиш в съня ми –

сутрин се будя с особен кахър.

Седмото чувство по нерва звъни ми,

че ми порязваш мерака с сатър.

 

Ти като вихър минаваш през мене

и като слънце гориш ме до кост.

Времето с тебе така ме променя,

сякаш пред теб съм наивен и прост.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??