Жената стихия
Ти ми на мене очите събираш
и ми запалваш в душата пожар.
Ти и със поглед сърцето раздираш
и ми подхвърляш снагата на жар.
Даже пред тебе покорно немея –
губя разсъдъка моя във миг.
Всъщност някак открито не смея
думи да свържа на роден език.
Ти ми тушираш и мъжката смелост.
Силно ма правиш дори разноглед.
Ти обезсмисляш мъжката зрелост
и ме превръщаш в един слънчоглед.
Ти и дори ме тормозиш в съня ми –
сутрин се будя с особен кахър.
Седмото чувство по нерва звъни ми,
че ми порязваш мерака с сатър.
Ти като вихър минаваш през мене
и като слънце гориш ме до кост.
Времето с тебе така ме променя,
сякаш пред теб съм наивен и прост.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Хареса ми стихът. Поздрави!
