16 апр. 2019 г., 12:45

Жената в мен. 

  Поэзия » Свободный стих
584 6 17
Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня,
протегнала лъчите на душата си
напред, нагоре към една светиня,
за глътка обич в дробовете си.
Жената в мен, оценя как обича
и близко и е всяко живо същество,
дори да падне низко,на пиедестал душата и се врича
да остане неспособна на вероломство. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Все права защищены

Предложения
: ??:??