Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня,
протегнала лъчите на душата си
напред, нагоре към една светиня,
за глътка обич в дробовете си.
Жената в мен, оценя как обича
и близко и е всяко живо същество,
дори да падне низко,на пиедестал душата и се врича
да остане неспособна на вероломство. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up