Жената в мен.
Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня,
протегнала лъчите на душата си
напред, нагоре към една светиня,
за глътка обич в дробовете си.
Жената в мен, оценя как обича
и близко и е всяко живо същество,
дори да падне низко,на пиедестал душата и се врича
да остане неспособна на вероломство.
В жената като мен, момичето се смее,
копнее по поляните да тича, разперило ръце.
Сърцето да танцува и лудее,
и да се смеят с нея всички чудеса…
Копнее - да бъде пролет, дъхава и жива,
и жарко лято с марани,
и цветна есен – старо злато,
и в зимен студ - искри от топлина.
Жената и момичето са цялост,
и неразделен би бил и светът,
ако вървяха Мъдрост, заедно с Младост,
през времето все неделими и ръка в ръка.
© И.К. All rights reserved.
