LiaNik (И.К.)
257 4453
16.04.2019 г., 12:45 ч.

Жената в мен. 

  Поезия » Свободен стих
478 6 17

Жената в мен остана мъничко момиче,

запази всеки трепет, всеки светъл спомен

не изостави мъничкото златно птиче

на вярата в доброто из света огромен.

 

Жената в мен е като просякиня,

протегнала лъчите на душата си

напред, нагоре към една светиня,

за глътка обич в дробовете си.

 

Жената в мен, оценя как обича

и близко и е всяко живо същество,

дори да падне низко,на пиедестал душата и се врича

да остане неспособна на вероломство.

 

В жената като мен, момичето се смее,

копнее по поляните да тича, разперило ръце.

Сърцето да танцува и лудее,

и да се смеят с нея всички чудеса…

 

Копнее - да бъде пролет, дъхава и жива,

и жарко лято с марани,

и цветна есен – старо злато,

и в зимен студ - искри от топлина.

 

Жената и момичето са цялост,

и неразделен би бил и светът,

ако вървяха Мъдрост, заедно с Младост,

през времето все неделими и ръка в ръка.

© И.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Светослав!
  • Чудесно е!
  • ВесиІ еси, благодаря ти, много!
    Сил Марк.. Толкова верни са заключенията ти. Така е, но тази палавница , за да излезе на светло и трябва точния подход. Благодаря ти!
    Марко и тук, изказвам благодарности към това, че си намерил време да прочетеш и ти е харесало.
    Хубави почивни и празнични дни!
  • Красиво !
  • Ако в една зряла жена не намериш една малка палавница, значи все още се крие... Страхотни думи! Усмивки и позитивен ден ти желая! Наминах и тук
  • Хубаво е да запазиш момичето в себе си... Поздравления за хубавия стих, Лиа!
  • Кате, думите ти ме замислиха и се сетих за онази приказка, че човекът бил като глава лук, колкото повече белиш, толкова повече напарва, но е вкусно ...
    Исмаил, благодаря ти!
    Спорен ден на всички!
  • ,,Жената в мен е като просякиня,
    протегнала лъчите на душата си....''- много добро, поздравления, Лиа!
  • Красиво е истинско. Просто някои не си го признаваме.
  • Гавраил,Рени,Иржи,Ангелче и Данаил, благодаря ви за прочита и думите.
    Гавраил, мисля,че Лудостта , всъщност е щипката любов.
    Иржи, и на мен ми харесва мисълта за обединяването на мъдростта с младостта. Така света наистина щеше да е неделим. Но и такива,каквито сме е пак добре, защото сме живи и сме тук.
    Пожелавам ви един прекрасен ден!
  • Поздравления, Lia!
    Копнее - да бъде пролет, дъхава и жива,
    и жарко лято с марани,
    и цветна есен – старо злато,
    и в зимен студ - искри от топлина.
  • Това сравняване на зрялата жена с игривото момиче,засилва образът на всъщност единия образ- "жена,та дрънка"!!Особено ми хареса пожеланието Мъдростта и Младостта да вървят ръка за ръка,за да бъде светът неразделен,изразено чрез присъщия ти огнен дух....
  • Още едно много хубаво стихотворение от теб, неизчерпаема Лия!
  • Илиана,ако Мъдрост и Младост бяха заедно нямаше да я има незабравимата Лудост!
  • Благодаря г-н Станев, за духа сте прав, за стила - никога не е еднакъв, все му куца нещо.
    Благодаря на всички ви, които добавихте в любими! Искрените ми симпатии към поставящите различни оценки. И така трябва да е.
    Елка, така е - права си, оставаме си деца в една или в друга степен. Благодаря ти, че четеш!
    Хубава вечер !
  • Лиа, много хубав стих! Винаги си оставаме деца, търсещи обич!
  • Духът е свободен,но стилът -не!😅
Предложения
: ??:??