Жената зад бара
Цигарен дим и бледа светлина,
жена зад бара се усмихва уморено,
със сухи ръце и поглед тъжен,
сърце разбито и душа изтощена.
Наляла е хиляда бири,
проблемите на хората е чула тя,
а къде ли щастие да дири
извън тъмните врати на този бар?
Погледнах я с поглед безразличен,
тя бе заета с поредния клиент -
чаша уиски, две кубчета лед...
обикновената поръчка.
Един й поиска цигара,
втори й сметка плати,
а тя - изтощена, стоеше зад бара
с отпаднали черни коси.
Въздухът рисуваше истории,
носеше се дъх на алкохол...
И вечно сред прозрачни силуети,
без да има слънчев ден,
всяка вечер зад куп празни чаши,
жената зад бара, с поглед уморен...
В чашите се отразяваха лица
и всички до едно усмихнати.
Жалко само, че утре сутринта
няма да си спомняме за тези разкази...
04.03.2005
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Найденова Все права защищены
