Жени и вино, вино и жени
възкликнал бе един поет щастливо!
Без тях и виното ще ни горчи,
а с тях ще бъде още по-пенливо!
И днес така е както и преди.
Историята толкова е стара.
Жени и вино! Вино и жени!
Това отколе вече се повтаря.
Жената е най-хубавият блян!
Мечтан, желан, очакван и сънуван!
Жената е като църковен храм!
И за мъжете извор е жадуван!
15.07-2019 г.
© Георги Иванов Все права защищены