2 мая 2007 г., 22:16

ЖЕНИ, ЖЕНИ

874 0 3
                          ЖЕНИ, ЖЕНИ      
                   
                     Като магия сладка,
                     жената е загадка.
                     Нежна, мила и омайна -
                     със сила, нежност незнайна...

                     Борбена  и  тъй  любима,
                    плаха  или  ранима,
                    кога  сълза  отрони  или
                    усмивка слънчева  те гони...

                    Жени, жени,
                    толкова   различни...
                    Преживели
                    времена трагични...

                    Дарявайте  любов, вълнения!
                    Тревогата отмивайте с целувка!
                     И обичта  ще ви докосне
                     с прегръдка  и милувка...

                     Жени, жени!!!
                     Като стихия,
                     оставате за всички,
                     най-сладката магия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно сега никак не съм много съгласен за даряването на обич от жените, ама дано в скоро време ме разубедят...
    иначе поздравления за стихотворението
  • Просто е прекрасно!Продължавай все така!
  • Ето те и теб
    Добе дошла, Ели!
    Хубав дебют!
    Харесва ми много!
    Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...