2.05.2007 г., 22:16

ЖЕНИ, ЖЕНИ

Поезия

872 0 3

            ЖЕНИ, ЖЕНИ

                     Като магия сладка,
                     жената е загадка.
                     Нежна, мила и омайна -
                     със сила, нежност незнайна...

                   Борбена и тъй любима,
                    плаха или ранима,
                    кога сълза отрони или
                    усмивка слънчева те гони...

                    Жени, жени,
                    толкова   различни...
Преживели
времена трагични...

Дарявайте любов, вълнения!
Тревогата отмивайте с целувка!
   И обичта ще ви докосне
                     с прегръдка и милувка...

   Жени, жени!!!
   Като стихия,
   оставате за всички,
   най-сладката магия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Xpu100 (Христо)

Точно сега никак не съм много съгласен за даряването на обич от жените, ама дано в скоро време ме разубедят...
иначе поздравления за стихотворението

2007-05-19T09:20:08+03:00
Stunche (Стоянка Маринова)

Просто е прекрасно!Продължавай все така!

2007-05-03T00:26:50+03:00
Aneta_kz (Анета)

Ето те и теб
Добе дошла, Ели!
Хубав дебют!
Харесва ми много!
Поздрави!

2007-05-02T23:46:23+03:00

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0