Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
16 мар. 2023 г., 21:52

Женицата с най-тъжните очи 

  Поэзия » Гражданская
273 2 6

Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,   
но чашата отдавна ни прелива.

 

Чифте пищови носим, но на гол корем
и с гладна сме, и с уж свободна воля.
От пусто в празно, е, оляхме се съвсем,
а уморените коне ги колят.

 

И вечно някой там за нещо си гълчи,
и сипе мъдрост, или пък се вайка...
Мълчи женицата с най-тъжните очи,
Родината ни, жалната ни майка.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е, Красе!
  • Разкъсват се мъглите зимни.
    Реката тътнещо бучи.
    Запяват зверовете химни
    с опулени от глад очи.
    Полудъждец полулюлее
    на хълма църквица без кръст.
    Снегът е вече с дъх на пръст.
    Влюбчиво врана се тъмнее.
    Една топола. Две къщурки.
    България. Над нея бог.
    Подрънкват пръчове с мъдурки
    от трън на трън, от глог на глог.
    Просветне охлюв, плъх пролази,
    пес зад стобора проръмжи –
    той българите ще опази
    от глад, от мъки, от омрази
    и от световните лъжи.

    Иван Методиев "Предпролет"
  • Благодаря ви!
  • Тъжно...
  • Поздрав за написаното, Наде! Торба - акълии колко щеш! Живеят в Лондон, а гласуват за Копейкините мишки!
  • Браво!
Предложения
: ??:??