Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем
и с гладна сме, и с уж свободна воля.
От пусто в празно, е, оляхме се съвсем,
а уморените коне ги колят.
И вечно някой там за нещо си гълчи,
и сипе мъдрост, или пък се вайка...
Мълчи женицата с най-тъжните очи,
Родината ни, жалната ни майка.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
