19 нояб. 2010 г., 14:00

Жените

821 0 2

Ж Е Н И Т Е

 

Жените на Яворов

 

 

Лора и Мина

 

 

са сянка в ритъмен валс.

 

 

За тях са редили словата

 

 

измислени.

 

 

След тях е оставал

 

 

пътят на страх.

 

 

 

 

Защо ли в живота

 

 

на всяка жена

 

 

мъж смело реди пледоари,

 

 

а после с пистолет

 

 

или отрова в ръка

 

 

изтрива копнежи

 

 

в предсмъртни слова.

 

 

 

 

Понякога тайничко

 

 

спирам да мисля

 

 

и в песен душата ми

 

 

издига се в ход.

 

 

А всяка жена

 

 

дали е обичана?

 

 

Или е поела

 

 

своя кръст и хомот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...