Ж Е Н И Т Е
Жените на Яворов
Лора и Мина
са сянка в ритъмен валс.
За тях са редили словата
измислени.
След тях е оставал
пътят на страх.
Защо ли в живота
на всяка жена
мъж смело реди пледоари,
а после с пистолет
или отрова в ръка
изтрива копнежи
в предсмъртни слова.
Понякога тайничко
спирам да мисля
и в песен душата ми
издига се в ход.
А всяка жена
дали е обичана?
Или е поела
своя кръст и хомот!
© Събина Стефанова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
