19 nov 2010, 14:00

Жените

820 0 2

Ж Е Н И Т Е

 

Жените на Яворов

 

 

Лора и Мина

 

 

са сянка в ритъмен валс.

 

 

За тях са редили словата

 

 

измислени.

 

 

След тях е оставал

 

 

пътят на страх.

 

 

 

 

Защо ли в живота

 

 

на всяка жена

 

 

мъж смело реди пледоари,

 

 

а после с пистолет

 

 

или отрова в ръка

 

 

изтрива копнежи

 

 

в предсмъртни слова.

 

 

 

 

Понякога тайничко

 

 

спирам да мисля

 

 

и в песен душата ми

 

 

издига се в ход.

 

 

А всяка жена

 

 

дали е обичана?

 

 

Или е поела

 

 

своя кръст и хомот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...