Жените на поета

Поетът своеобразен е нарцис,
ще ми се да вярвам-в добрия смисъл.
Едно самотно и разплакано дете,
лишено от любов и грижа на родител.

Жените на поетите в стари времена,
до кръв, до кост, бранели са любовта си!
Били са смели! С гордо вдигнати чела!
… с имената им жигосани в душите си!


Сега тайно пишат стихове под похлупак...
От фейкове, с девет тона фондьотен шпакловани.
Страхуват се очи в очи да тропнат с крак,
с петна от свинска мас по пеньоарите омазани.

Жените на поета, днес, далече са от императриците!
Пред които и дяволът понякога се кръсти в транс,
от силата на любовта им и безграничните муниции...

… и вместо да проронят няколко сълзи
след птицата на любовта, отлитнала в простора,
достойнство да запазят. Чест, та даже гордост,
те водят битки-мазни, кални, жалки, много зли,
да я натикат пак в мухъла на рутината в гардероба.

Ревниви, обсебващи до лудост! Превърнали се в детективи,
на поетите, възлюбените, хакват-и така ги пазят кът имане.
Учат нови пози, от учебника по Кама Сутра,
в кревата предлагат пълна, та пълна програма.
Но.. на поетите, душите са нежни и раними...
и с тях остават вечно гладни. Вечно гладни.


Няма тайна любов, разберете! Няма нещастна!
Несподелена и сама!
… каквато присъства в сърцата ви,
такава е и по ваште знамена!
.. или по гащи и сутиени да кажа. :)