23.05.2025 г., 14:13  

Жените на поета

428 1 1

Поетът своеобразен е нарцис,
ще ми се да вярвам-в добрия смисъл.
Едно самотно и разплакано дете,
лишено от любов и грижа на родител.

Жените на поетите в стари времена,
до кръв, до кост, бранели са любовта си!
Били са смели! С гордо вдигнати чела!
… с имената им жигосани в душите си!


Сега тайно пишат стихове под похлупак...
От фейкове, с девет тона фондьотен шпакловани.
Страхуват се очи в очи да тропнат с крак,
с петна от свинска мас по пеньоарите омазани.

Жените на поета, днес, далече са от императриците!
Пред които и дяволът понякога се кръсти в транс,
от силата на любовта им и безграничните муниции...

… и вместо да проронят няколко сълзи
след птицата на любовта, отлитнала в простора,
достойнство да запазят. Чест, та даже гордост,
те водят битки-мазни, кални, жалки, много зли,
да я натикат пак в мухъла на рутината в гардероба.

Ревниви, обсебващи до лудост! Превърнали се в детективи,
на поетите, възлюбените, хакват-и така ги пазят кът имане.
Учат нови пози, от учебника по Кама Сутра,
в кревата предлагат пълна, та пълна програма.
Но.. на поетите, душите са нежни и раними...
и с тях остават вечно гладни. Вечно гладни.


Няма тайна любов, разберете! Няма нещастна!
Несподелена и сама!
… каквато присъства в сърцата ви,
такава е и по ваште знамена!
.. или по гащи и сутиени да кажа. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...