23.05.2025 г., 14:13  

Жените на поета

392 1 1

Поетът своеобразен е нарцис,
ще ми се да вярвам-в добрия смисъл.
Едно самотно и разплакано дете,
лишено от любов и грижа на родител.

Жените на поетите в стари времена,
до кръв, до кост, бранели са любовта си!
Били са смели! С гордо вдигнати чела!
… с имената им жигосани в душите си!


Сега тайно пишат стихове под похлупак...
От фейкове, с девет тона фондьотен шпакловани.
Страхуват се очи в очи да тропнат с крак,
с петна от свинска мас по пеньоарите омазани.

Жените на поета, днес, далече са от императриците!
Пред които и дяволът понякога се кръсти в транс,
от силата на любовта им и безграничните муниции...

… и вместо да проронят няколко сълзи
след птицата на любовта, отлитнала в простора,
достойнство да запазят. Чест, та даже гордост,
те водят битки-мазни, кални, жалки, много зли,
да я натикат пак в мухъла на рутината в гардероба.

Ревниви, обсебващи до лудост! Превърнали се в детективи,
на поетите, възлюбените, хакват-и така ги пазят кът имане.
Учат нови пози, от учебника по Кама Сутра,
в кревата предлагат пълна, та пълна програма.
Но.. на поетите, душите са нежни и раними...
и с тях остават вечно гладни. Вечно гладни.


Няма тайна любов, разберете! Няма нещастна!
Несподелена и сама!
… каквато присъства в сърцата ви,
такава е и по ваште знамена!
.. или по гащи и сутиени да кажа. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...