Женска другост
Не те разбирам,
в бездумие когато ни отричаш.
И от мълчание пресипнал
гласът ти вече нежно не трепери.
Възможно ли е
да не се обича,
щом светлина пропуснеш
през залостените
съкровени двери.
Ако не вярваш
в женската ми другост.
усмивката ми няма тебе да зове,
цветята от душата ми ще бъдат лудост,
аз няма да съм птицата със смелите криле.
Не ме разбираш,
думите ми толкова са много,
че в жаждата си
водопадно теб задавих.
Ще се целунем ли
с очите си отново.
Необещано е..., забравих.
Galaxi
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Все права защищены
