23.08.2016 г., 16:48 ч.

Женска другост 

  Поезия » Любовна
525 1 5

Не те разбирам,
в бездумие когато ни отричаш.
И от мълчание пресипнал
гласът ти вече нежно не трепери.
Възможно ли е
да не се обича,
щом светлина пропуснеш
през залостените 
съкровени двери. 

Ако не вярваш
в женската ми другост.
усмивката ми няма тебе да зове,
цветята от душата ми ще бъдат лудост,
аз няма да съм птицата със смелите криле.

Не ме разбираш,
думите ми толкова са много,
че в жаждата си
водопадно теб задавих.
Ще се целунем ли
с очите си отново.
Необещано е..., забравих. 


Galaxi

 

 

© Галина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Светле!
  • Много хубаво...
  • Благодаря ви helpme.., Владислав!
  • „Ако не вярваш
    в женската ми другост.
    усмивката ми няма тебе да зове...”
    Много ми допадна. Прекрасно е
  • Хареса ми тук:
    "Не ме разбираш,
    думите ми толкова са много,
    че в жаждата си
    водопадно теб задавих.
    Ще се целунем ли
    с очите си отново.
    Необещано е..., забравих. "
    Поздравления!
Предложения
: ??:??