Женска другост
Не те разбирам,
в бездумие когато ни отричаш.
И от мълчание пресипнал
гласът ти вече нежно не трепери.
Възможно ли е
да не се обича,
щом светлина пропуснеш
през залостените
съкровени двери.
Ако не вярваш
в женската ми другост.
усмивката ми няма тебе да зове,
цветята от душата ми ще бъдат лудост,
аз няма да съм птицата със смелите криле.
Не ме разбираш,
думите ми толкова са много,
че в жаждата си
водопадно теб задавих.
Ще се целунем ли
с очите си отново.
Необещано е..., забравих.
Galaxi
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
