galaxi (Галина)
87 170
Aug 23, 2016, 4:48 PM

Женска другост 

  Poetry » Love
527 1 5

Не те разбирам,
в бездумие когато ни отричаш.
И от мълчание пресипнал
гласът ти вече нежно не трепери.
Възможно ли е
да не се обича,
щом светлина пропуснеш
през залостените 
съкровени двери. 

Ако не вярваш
в женската ми другост.
усмивката ми няма тебе да зове,
цветята от душата ми ще бъдат лудост,
аз няма да съм птицата със смелите криле.

Не ме разбираш,
думите ми толкова са много,
че в жаждата си
водопадно теб задавих.
Ще се целунем ли
с очите си отново.
Необещано е..., забравих. 

Galaxi

 

 

© Галина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Светле!
  • Много хубаво...
  • Благодаря ви helpme.., Владислав!
  • „Ако не вярваш
    в женската ми другост.
    усмивката ми няма тебе да зове...”
    Много ми допадна. Прекрасно е
  • Хареса ми тук:
    "Не ме разбираш,
    думите ми толкова са много,
    че в жаждата си
    водопадно теб задавих.
    Ще се целунем ли
    с очите си отново.
    Необещано е..., забравих. "
    Поздравления!
Random works
: ??:??