galaxi (Галина)
87 170
23 ago 2016, 16:48

Женска другост 

  Poesía » De amor
529 1 5

Не те разбирам,
в бездумие когато ни отричаш.
И от мълчание пресипнал
гласът ти вече нежно не трепери.
Възможно ли е
да не се обича,
щом светлина пропуснеш
през залостените 
съкровени двери. 

Ако не вярваш
в женската ми другост.
усмивката ми няма тебе да зове,
цветята от душата ми ще бъдат лудост,
аз няма да съм птицата със смелите криле.

Не ме разбираш,
думите ми толкова са много,
че в жаждата си
водопадно теб задавих.
Ще се целунем ли
с очите си отново.
Необещано е..., забравих. 

Galaxi

 

 

© Галина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Светле!
  • Много хубаво...
  • Благодаря ви helpme.., Владислав!
  • „Ако не вярваш
    в женската ми другост.
    усмивката ми няма тебе да зове...”
    Много ми допадна. Прекрасно е
  • Хареса ми тук:
    "Не ме разбираш,
    думите ми толкова са много,
    че в жаждата си
    водопадно теб задавих.
    Ще се целунем ли
    с очите си отново.
    Необещано е..., забравих. "
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??