ЖЕНСКА ПРАВОТА
Погледнах те и реших
от себе си едно
огледало да направя.
Връчих ти го.
Ти не го прие,
но се огледа.
И там видя... Съседа.
Неее, о, музо бледа,
не съседа тя видя,
какво говориш ти,
какво римуваш.
Там видя... Победа.
Заровила се в свойта
Правота,
житейски порив - Не!
И женска злоба...
Mузо, не внимаваш!
Къде е тая злоба,
дето я видя?!
Това е просто Проба -
да понапиша нещо аз
за две души, които
нивга няма да се съберат
... отново.
© Кристиан Ковачев Все права защищены