Женска правота
ЖЕНСКА ПРАВОТА
Погледнах те и реших
от себе си едно
огледало да направя.
Връчих ти го.
Ти не го прие,
но се огледа.
И там видя... Съседа.
Неее, о, музо бледа,
не съседа тя видя,
какво говориш ти,
какво римуваш.
Там видя... Победа.
Заровила се в свойта
Правота,
житейски порив - Не!
И женска злоба...
Mузо, не внимаваш!
Къде е тая злоба,
дето я видя?!
Това е просто Проба -
да понапиша нещо аз
за две души, които
нивга няма да се съберат
... отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Ковачев Всички права запазени