4 июн. 2011 г., 17:33
(Почти Онегинова строфа)
В усоето, над огън стъкнат,
в гнездо от луднал зимзелен,
сред кичури от пламък къкри,
и пуши пръстено гърне.
Среднощна глъхне и не спи
гората, смрежила очи.
Забулена, лице прикрила,
вари в гърнето тайно биле.
Магьосва го по късна доба
и заклинания мълви.
Дали е лек или прокоба, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация