27 июл. 2010 г., 23:55  

Женското в мен

1K 0 34

 

Знам, не обичаш, когато ръмя

и женското в мен лъкатуши.

Светът ми изтича... И искам да спре.

И тихо във теб да се сгуша.

 

А там ми се иска, от въздуха твой

дълбоко и пълно да вдишам -

да вземеш ръката ми, в твоята длан

и прилива пак да почувствам.

 

Когато те няма, така ми тежи -

в мен всичко напира и блъска.

Пробивам на приливи всички стени -

отприщвам се и се разплисквам...

 

 

27.07.2010

Julie

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....