Jul 27, 2010, 11:55 PM  

Женското в мен

  Poetry » Love
1K 0 34

 

Знам, не обичаш, когато ръмя

и женското в мен лъкатуши.

Светът ми изтича... И искам да спре.

И тихо във теб да се сгуша.

 

А там ми се иска, от въздуха твой

дълбоко и пълно да вдишам -

да вземеш ръката ми, в твоята длан

и прилива пак да почувствам.

 

Когато те няма, така ми тежи -

в мен всичко напира и блъска.

Пробивам на приливи всички стени -

отприщвам се и се разплисквам...

 

 

27.07.2010

Julie

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...