Женското в мен
1K
0
34
Знам, не обичаш, когато ръмя
и женското в мен лъкатуши.
Светът ми изтича... И искам да спре.
И тихо във теб да се сгуша.
А там ми се иска, от въздуха твой
дълбоко и пълно да вдишам -
да вземеш ръката ми, в твоята длан
и прилива пак да почувствам.
Когато те няма, така ми тежи -
в мен всичко напира и блъска.
Пробивам на приливи всички стени -
отприщвам се и се разплисквам...
27.07.2010
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
