19 июн. 2007 г., 14:19

Жертва на модата

974 0 15
 

Подведох  се по тая мода тъпа 

и ризата си разкопчах -

да ми се вижда пъпа!


Една оса

отнейде се засили

и право по корема ме ужили!


А след това

и по-надолу слезе!

Какво да крия - 

в гащите ми влезе!


И там

като започна да ме жили!


Крещях, врещях 

и плаках с всички сили!


Сега под пъпа

тъй съм се подул,

че сякаш имам в гащите цървул!


Да се покажа
пред познатите
не смея -

не се подхилкват,

а направо си се смеят!


Мъже,

не се поддавайте на суетите -

това го оставете на жените!


Не се увличайте

по тая мода тъпа,

а си пазете пъпа - и под пъпа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е интересно и забавно :D
  • Големи седянки стават при тебе и при Светлана. Казват, че само българите се шегуват със себе си.
  • Да, помня, интересна случка
    и колко фенове с нея събра ...
    Каква бела, от една осичка
    и колко болка, вик и тъга ...

    Поздрав и усмивка.
  • Ами,да-пчелата жили еднократно и умира,а осата жили безброй пъти(:и това е неприятното........Освен урина може разтвор на амонячна сода(концентриран,но има много остра миризма)да се ползва.Урината е,ако се случи някъде сред природата и не можеш да намериш друго средство за противодействиеНо пак казвам-ДА НЕ СЕ НАЛАГА
  • Панталоните ми уж бяха закопчани, Риа, ама те осите много любопитни! А пък сега след твоето "обади ми се ..." се чудя дали въпреки всичко пак да не тръгна по модата!
    А как ли би постъпила Светлана?!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....