Teddy (Теодора Попова)
8 15
12 июн. 2006 г., 00:00

^ЖеСтОк,ЛъЖеЦ и ПоДлЕц^ 

  Поэзия
1362 0 6
Ти ме нарани жестоко!
И пак жестоко ме боли!...
Но сред океан от болка,
аз пак те викам! Чуваш ли?
Ти потъпка без пощада
най-съкровените мечти!...
Но заслепена в маскарада,
аз пак те търся! Виждаш ли?
Ти прониза ме без жалост
с отровни хиляди стрели!...
Но истината несъзнала,
аз пак ти вярвах! Помниш ли?
Ти ме замени с друга!
Лъжата ти ни раздели!...
Но неспособна да си тръгна,
аз пак те обичам!Знаеш ли?

© Теодора Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • теди...имаш потенциал да пишеш за нещо,което да не плува в лиги и захар..имаш нещо,което да те извади от цялата блудкавост на желираните бонбонки с форма на мечета...хайде жено покажи го..."гот мит унс"
  • Щом е твое,мила Дани,защо не го публикуваш?
  • да хубаво е нали само ако го беше писала ти а не аз мила теди защто не публикуваш нещо твое ..........
  • СУПЕР!!!Много пъти съм се чувствала така...Живота е странен,защо винаги те нараняват не тези които мразиш,а тези които обичаш!!!"6"
  • Така е ...любовта прощава всичко..
    6
  • Да,хубав е!
Предложения
: ??:??