Jun 12, 2006, 12:00 AM

^ЖеСтОк,ЛъЖеЦ и ПоДлЕц^

  Poetry
1.7K 0 6
Ти ме нарани жестоко!
И пак жестоко ме боли!...
Но сред океан от болка,
аз пак те викам! Чуваш ли?
Ти потъпка без пощада
най-съкровените мечти!...
Но заслепена в маскарада,
аз пак те търся! Виждаш ли?
Ти прониза ме без жалост
с отровни хиляди стрели!...
Но истината несъзнала,
аз пак ти вярвах! Помниш ли?
Ти ме замени с друга!
Лъжата ти ни раздели!...
Но неспособна да си тръгна,
аз пак те обичам!Знаеш ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • теди...имаш потенциал да пишеш за нещо,което да не плува в лиги и захар..имаш нещо,което да те извади от цялата блудкавост на желираните бонбонки с форма на мечета...хайде жено покажи го..."гот мит унс"
  • Щом е твое,мила Дани,защо не го публикуваш?
  • да хубаво е нали само ако го беше писала ти а не аз мила теди защто не публикуваш нещо твое ..........
  • СУПЕР!!!Много пъти съм се чувствала така...Живота е странен,защо винаги те нараняват не тези които мразиш,а тези които обичаш!!!"6"
  • Така е ...любовта прощава всичко..
    6

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...