За мен бе - като пустинна роза с много бодли,
в чиито прегръдки исках да се потопя.
Взех те в ръце, макар да боли.
И знаех, че ще кървя...
Лъжи безброй изрече пред мен.
Накара ме да повярвам, че сме аз и ти.
Ден и нощ... държа ме в плен.
И не видя моите сълзи...
Очите си аз затворих,
омагьосана от любовта.
Сляпо на думите ти вярвах
и ти се възползва от това...