Apr 2, 2017, 5:14 PM

Жестока любов

  Poetry » Love
1K 0 2

За мен бе - като пустинна роза с много бодли,

в чиито прегръдки исках да се потопя.

Взех те в ръце, макар да боли.

И знаех, че ще кървя...

 

Лъжи безброй изрече пред мен.

Накара ме да повярвам, че сме аз и ти.

Ден и нощ... държа ме в плен.

И не видя моите сълзи...

 

Очите си аз затворих,

омагьосана от любовта.

Сляпо на думите ти вярвах

и ти се възползва от това... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...