Жестоко е, че няма да си моя
ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж,
сред пролетни цветя – и листопади, сред вихрулѝци дълги снегове
към теб вървях, когато бяхме млади, и в мен все още дивото зове! –
ти оживяваш в черните ми нощи! – търкулнато кълбенце Светлина,
с прекрасната илюзия, че още във мен си кротко влюбена Жена,
жестоко е! – че няма да си моя, и запомни ме, моля те, така? –
печален стопаджия на завоя! – ще ти помахам в Нищото с ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
