Жестокост

27 июл. 2021 г., 22:06

Поэзия

289 0 2

Сълзи по бузите се стичат.

Тъга сърцето ми обзе.

Мечтите ми на прах се свличат.

Оставам си наивно, аз дете

А вярвах, аз в добротата,

Ще вярвам до последния си час

и ударите на съдбата,

духа ми няма да сломят.

Но виждам болка и неправди

и страда тихо този свят,

а хората са просто жалки,

в стремежа си да наранят.

Ще вярвам аз и ще помагам,

на хора страдащи в беда.

Надеждата в сърцето пазя.

По пътя си напред вървя

bojenski (Иван Иванов)

2022-02-07T03:45:54+02:00

Какво по-хубаво от добро намерение! Светът винаги е бил такъв и ще бъде. Добро и зло, черно и бяло, любов и омраза, студено и топло и т.н.т. Поздравления за добротата!
щураче (любимка)

2021-08-30T10:25:29+03:00

Да, гледката е много разочароваща, но нужно ли е да се вторачваме в бунището