Жестокост
Сълзи по бузите се стичат.
Тъга сърцето ми обзе.
Мечтите ми на прах се свличат.
Оставам си наивно, аз дете
А вярвах, аз в добротата,
Ще вярвам до последния си час
и ударите на съдбата,
духа ми няма да сломят.
Но виждам болка и неправди
и страда тихо този свят,
а хората са просто жалки,
в стремежа си да наранят.
Ще вярвам аз и ще помагам,
на хора страдащи в беда.
Надеждата в сърцето пазя.
По пътя си напред вървя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Гочева Всички права запазени
