yotovava (Валентина Йотова)
2511 20989
2 апр. 2024 г., 18:39

Жетвар на нищото 

  Поэзия » Философская
108 3 8

ЖЕТВАР НА НИЩОТО

 

Дълго жънах просото по залеза

с китки, стегнати в здрава каишка.

Хоризонтът от сол побеляваше.

Звездни кошери мракът разбишка.

 

Зажужаха пчелите му сребърни –

шепа гневни и остри трошици.

Сред задушната смрад на таверните

сбор ли свирят за лунатиците?

 

Всеки грабнал по халба и с крясъци

за поредното вика кръмаря.

Знам, че нощем в пустинните пясъци

гръмотевиците разговарят.

 

Че неоните пълни са с опиум

и примамват с платена обява

да поръчам забрава на порции.

Но душата ми гладна остава.

 

Аз – свидетел в поредната лудница,

ви прегръщам с последния дишшък.

Утре заран дано се събудите.

А за другото – мразя да пиша.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??