ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка.
Зажужаха пчелите му сребърни –
шепа гневни и остри трошици.
Сред задушната смрад на таверните
сбор ли свирят за лунатиците?
Всеки грабнал по халба и с крясъци
за поредното вика кръмаря.
Знам, че нощем в пустинните пясъци ...