Жетвар на нищото
ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка.
Зажужаха пчелите му сребърни –
шепа гневни и остри трошици.
Сред задушната смрад на таверните
сбор ли свирят за лунатиците?
Всеки грабнал по халба и с крясъци
за поредното вика кръмаря.
Знам, че нощем в пустинните пясъци
гръмотевиците разговарят.
Че неоните пълни са с опиум
и примамват с платена обява
да поръчам забрава на порции.
Но душата ми гладна остава.
Аз – свидетел в поредната лудница,
ви прегръщам с последния дишшък.
Утре заран дано се събудите.
А за другото – мразя да пиша.
© Валентина Йотова All rights reserved.
